Само при най-нисшите представители на типа се наблюдават окологлътъчни нервни пръстени и надлъжни нервни кордони.
Повечето двучерупчести имат чифт големи хриле, разположени в мантийната си кухина. Тези хриле позволяват на двучерупчестите животни да извличат кислород от водата (за да дишат) и да улавят храната; вода, богата на кислород и микроорганизми, се вкарва в кухината на мантията и се измива през хрилете.
Тъй като съвременните мекотели се различават толкова много по анатомия и поведение, определянето на точните им еволюционни връзки е голямо предизвикателство. За да опростят нещата, натуралистите предложиха "хипотетичен прародител на мекотело", който показва повечето, ако не и всички характеристики на съвременните мекотели, включително черупка, мускулест "крак" и пипала, наред с други неща.
Защитните механизми след мекотелите и днес остават загадка. До края на миналия век се е приемало, че при мекотелите липсват имуноглобулини и наличието на същински имунитет. Като основен механизъм на защита на организма е приемана фагоцитозата. В последните години обаче са установени различни типове кръвни клетки, с различно устройство при различните мекотели.
Запознайте се с най-старите религии в света! Почерпете знания и мъдрост от най-големите умове в...
Отгоре на това много октоподи живеят в сложна в пространствено отношение среда – те трябва да се придвижват над, около и през рифовете. Тъй като нямат телесна броня, те трябва да са нащрек за хищници и в случай че камуфлажът не е достатъчен, трябва да знаят къде да се скрият.
При мекотелите обитаващи водоизточници съществува и специализиран орган, който да осигурява непрекъснат ток на водата. Нарича се сифон и представлява част от мантията. Освен основната си функция той спомага при осъществяването на движението, храненето, дишането и размножаването.
Ако сте спремни да направите некои исклучоци, повеќето мекотели може да се карактеризираат и со нивните широки, мускулести „стапала“ кои одговараат на пипалата на цефалоподите и нивните школки (ако ги исклучите цефалоподите, некои гастроподи и најпримитивните мекотели) .
Ракообразни и мекотели – специфика, риболов, отглеждане и съхранение.
Езерата и реките се исто така склони кон воведување на инвазивни видови, мекотели особено мекотели кои патуваат поврзани со меѓународните морски бродови.
Мекотелите обикновено се размножават по полов път, въпреки че някои (охлюви и охлюви) са хермафродити, те все пак трябва да се чифтосват, за да оплодят яйцата си.
По света има строги правила за риболов и стриктно определени сезони, в които уловът им е разрешен.
При повечето главоноги раковина липсва. Друга особеност, която е характерна са този тип животни, е наличието на радула, която заедно с главата липсва при мидите.
Ферма за стриди в Южна Австралия В продължение на хиляди години различни видове мекотели са използвани като храна от хората. Взаимната връзка с тях днес е довела до култивирането на мекотели в специализирани ферми с цел производството на морски дарове за трапезата или изискани кулинарни специалитети. Освен това части от мекотелите от дълбока древност са източник на разнообразни ценни материали като бисери, седеф, суровина за пурпур и други оцветители.